Баркодът EAN-13

08/02/2013

Статията е публикувана в www.printguide.info.

История, структура и приложение

на баркода

 

Баркод

В познатия ни вид, баркодът (познат още  като бар кодбар-кодщрихкодщрих кодщрих маркировка) за първи път се появил през 1973-1974г. в САЩ. Трябва обаче да споменем, че идеята е витаела във въздуха още през 1948г. но по това време все още не е била технически осъществима. Може да се приеме, че баркодът е наследник на морзовата азбука, с разликата, че точките и тиретата са разтегнати по вертикала.

Първата система за щрихово кодиране се наричала UPC и съдържала 12 цифри. Тя се оказала доста удобна, заради което и получила голям успех в САЩ. По това време останалите страни не проявили никакво внимание към американската приумица. Затова за използването му в Европа бил изобретен усъвършенстван код EAN-13, който бил практически напълно съвместим с американския UPC.

През 2005г. европейската и американската организация за стандартизация на кодове се обединили в глобална организация по стандартизации GS1. В момента кодът EAN е стандарт за целия свят, макар, че в САЩ UPC все още се използва с по-голяма популярност.

Видове баркодове

Освен в помощ на търговията, били разработени и множество версии на баркодовете използвани в различни отрасли. Например Code 25, Code 39, ITF се използват в библиотеки, складове и навсякъде, където е нужен точен отчет. Все по-голяма популярност набират и по-сложните QR-кодове, в който се събира много повече информация. 

Щрих код EAN - структура

Нека разгледаме структурата на щрих кода EAN, който се явява стандарт в търговията за момента. Кодът EAN-13 може условно да се раздели на пет зони.

- Три цифри префикс на националната организация GS1, от регистърът, в който се регистрира продукцията. По този начин те обозначават не страната производител, а страната на регистриране, които често не са едни и същи. Тоест продаваният продукт може да е произведен в Китай например, а да е регистриран в българската организация GS1, като баркодът ще започва с 380, което е префиксът за България. Обратното също е валидно продукция произведена в България може да се разпространява в чужбина с друг префикс.

Кодовете от 200 до 299 са резервирани за вътрешно ползване на различни организации и не изискват регистрация. Всяко едно предприятие, във всяка точка на света може да ги използва, по свое усмотрение но само и единствено за вътрешни цели. Използването им извън предприятията е забранено.

- Следващите 4 или 6 цифри са запазени за регистрационния номер на производителя

Втората логическа група цифри- това е кодът на производителя, предприятието или прекупвача. Ако количеството на цифрите в това поле е по-голямо то ще могат да се регистрират по-голямо количество предприятия, но така се намалява броят на артикулите, които могат да се регистрират от всяко предприятие. По-рано за регистрирането на предприятията са се отделяли по 4 цифри, така всяка фирма е имала възможност да регистрира до сто хиляди артикула. Наскоро обаче на много места се приело решението, предприятията да се регистрират с по шест цифри. Което остава три цифри за артикулите, решението е взето във връзка с това, че по-голямата част от предприятията пускат на пазара по-малко от 1000 артикули, това преустройство ще направи по-икономично изразходването на баркодовете.

- 3 или 5 цифри: код на артикула 

Следващите 3 или 5 цифри служат за обозначаване на самият артикул. Предприятието е свободно да номерира своите продукти в удобен за него ред.

- 1 цифра: контролна

Последната оставаща цифра служи за правилност при четене от скенера.

- Допълнително поле: то не е задължително, понякога на неговото място се слага знак „>“.

                                              Щрих код

Цифров код в щрих кода EAN-13

За изобразяването на цифри в баркода EAN се използва надеждна система, имаща високо ниво на сигурност. Това е проверено и потвърдено от дългогодишното успешно използване на щрих кода, дори в началото, когато компютърните технологии далеч не били толкова развити.

Първата цифра от баркода има специално предназначение, за което ще обясним малко по-късно. Останалите 12 цифри се делят на две групи, по шест във всяка (лява и дясна). Групите от цифри са преградени от така наречените защитни или ограждащи щрих шаблони. Тези шаблони съдържат щрихи с еднаква ширина, които служат за синхронизация на скенера. Лявата и дясната група цифри са заградени от 3 щрихи- два тъмни и един светъл между тях. Средната група от защитни щрихи се състои от пет щриха- три светли и два тъмни. За едни и същи цифри в лявата (L) и дясната (R) страна се използват различни кодове. 

Всяка цифра независимо дали е от лявата или дясната страна се кодира с помощта на четири щриха два светли и два тъмни. Всеки щрих може да има относителна ширина от една, две, три или четири единици. Общата ширина на щриха за една цифра винаги съставят седем единици. Общата ширина на целия баркод винаги е равна на 95 единици. Във всеки код има 29 светли и 30 тъмни щриха. 

Контролната цифра

Последната цифра в кода EAN се явява контролна, тя потвърждава правилността на предишните 12 цифри и се пресмята по следният начин:

  • Сумират се всички цифри седящи на четни позиции (втора, четвърта, шеста и т.н.) и резултата се умножава на три
  • Сумират се всички цифри седящи на нечетни позиции (първа, трета, пета и т.н.)
  • Двете суми се събират, като от полученият резултат се оставя само последната цифра.
  • Получената цифра се изважда от числото 10
  • Крайният резултат е всъщност последната цифра от баркода.

Например, за да намерим последната цифра за баркода: «86000973007X», трябва да извършим следните операции:

Събират се четните числа (6+0+9+3+0+7=25) и се умножават на три, (25 x 3 = 75). Резултатът се сумира със сумата от нечетните позиции (75+8+0+0+7+0+2=92), като се взима само последната цифра, в случая числото 2. Изваждаме това число от 10, (10 - 2 = 8) и получаваме, че търсеното от нас число е равно на 8.

Пълният материал можете да прочетете тук.