Баркодът, наричан още „Универсален продуктов код” или „щрих код“ (UPC, Universal Product Code) е създаден с цел проследяване на стокооборота в магазините. Неговата история започва през 1932 година, когато група студенти от Харвард се заемат с проект, чиято цел е да улесни пазаруването по каталог. В каталога има талони, съответстващи на всеки един артикул. Когато клиентът иска да купи дадена стока, той просто подава на служител на магазина съответния талон, служителят го поставя в механичен четец и след като се прочете информацията за продукта и местоположението му, той се доставя на касата, където клиентът плаща за него. Информацията, съдържаща се в талона, също се използва за обновяване на данните за наличностите в магазина, така че, когато дойде време за поръчка на конкретния продукт, мениджърът ще знае какво количество да поръча.
Баркодовете, които използваме и днес, в началото са представлявали съвкупност от концентрични окръжности с различна дебелина. През 1948 година, Бърнард Силвър, възпитаник на Дрекселския технологичен институт във Филаделфия, разбира, че президентът на местна верига хранителни магазини е възложил на института проект за създаване на система, с която да следи по-лесно наличностите в магазините. Силвър, заедно със своя колега Норман Удленд, започват работа по проекта и през 1949 година патентоват своето изобретение. След като на всеки артикул в магазина е поставен баркод, с помощта на скенер, разположен на касата се прочита информацията от баркода. Всеки баркод е различен и е уникален за точно един артикул в магазина. Тези първи баркодове са представлявали четири бели линии, поставени на тъмен фон, но с времето става възможно да се добавят още линии и така да се увеличи броя на класификациите на артикулите. Тази възможност има особено голямо значение при производството на нови артикули.
Удленд първоначално иска да използва специално мастило, което свети под ултравиолетова светлина, но два недостатъка го отказват от тази му идея: първо, отпечатването на баркодовете щеше да бъде много скъпо и второ, те щяха да избледняват с времето. Изисква се нещо много по-трайно, за да може баркодът да се прикрепи към стоката, която ще стои на рафт в магазина за неопределено време. Удленд се нуждае от време, за да усъвършенства откритието си, а междувременно Морзовата азбука го вдъхновява да създаде свой баркод. Морзовата азбука използва точки и тирета, които Удленд превръща в тънките и дебелите линии в баркода. След като усъвършенства откритието си, той, заедно със Силвър го патентоват, като го наричат „Класифициращ апарат и метод”. Възможността да се създават класификации на стоките е основна предпоставка за това баркодовете да се използват в магазините навсякъде по света. Патентът е издаден през 1952 година, а откритието представлява двоичен код, който може лесно да се прочете от скенер и да се преведе на какъвто и да е език с цел инвентаризация.