Термопринтерите, в това число термодиректни и термотрансферни, съществуват от края на 70-те години на 20-ти век. Други опции за печат на етикети са матричен, лазерен и мастилено-струен печат, като последните два имат възможност да реализират за изключително висока резолюция. Такава обаче не е необходима за повечето етикиращи приложения. Освен това, лазерните и мастилено-струйните принтери печатат с овални точки, за разлика от термопринтерите, които използват квадратни елементи, а баркодовете, които се състоят от квадратни елементи са много по-лесни за разчитане от баркод скенерите.
За повечето индустриални етикети, термопечатът си остава промишлен стандарт.
Ето основните причини за това:
- Цена – първоначалната инвестиция в термопринтер е по-малка и цената за притежание, включваща поддръжка и резервни части също е по-ниска.
- Консумативи – освен че са най-евтини, консумативите за термопринтери са и най-разнообразни и най-издръжливи.
- Скорост – някои нови модели печатат със скорост до 10 инча в секунда, а повечето поддържат скорост от 4 до 6 инча в секунда. Освен това, при термопринтерите времето, необходимо за иницииране на печат е най-малко в сравнение с другите методи.
- Издръжливост и устойчивост – много по-добри показатели в тази връзка имат както индустриалните, така и настолните етикетни термопринтери.
- Опции за свързаност – термопринтерите предлагат по-голямо разнообразие, включващо USB, Ethernet и Serial.
Разбира се, когато става дума за цветен печат, нещата стоят доста по-различно. Въпреки това, много компании предпочитат да използват предварително напечатани цветни етикети, като на място печатат само променливата информация, използвайки термопринтер.
Източник: www.barcode.com